Глобалната икономика на наблюдението: Как данните за местоположение се превърнаха в оръжие срещу армията на САЩ?

🇺🇸 Американските сили, разположени в зони на активни военни действия, са били обект на атаки чрез използване на данни за местоположение, достъпни на търговския пазар, става ясно от военни доклади. Това е ярък пример за начина, по който глобалната икономика на наблюдението оформя съвременното бойно поле.

В писмо, споделено с Ройтерс от американския сенатор Рон Уайдън, Централното командване (CENTCOM) заявява, че е „получило множество доклади за заплахи, свързани с експлоатация от страна на противника на търговски данни за местоположение с цел насочване на атаки или наблюдение на американски служители на театъра на военните действия“. Съобщението, изпратено на 14 април, не съдържа други детайли, но зоната на отговорност на CENTCOM включва Персийския залив, където американските сили са в състояние на конфликт с иранската армия за контрола върху Ормузкия проток.

Разкритието е първото официално потвърждение, че американски военни са били обект на такова насочване в активна военна зона, посочват Уайдън и двупартийна група законодатели в писмо, изпратено до Пентагона в четвъртък.

„Търговските данни за местоположение могат да се използват за откриване на местата, където се събират американските войски, както и на техния модел на живот. Това може да бъде експлоатирано от противниците за насочване на атаки като ракети, дронове и крайпътни бомби, както и за цели на контраразузнаването“, предупреждава писмото. В изявление Уайдън отбелязва, че е крайно време „да започнем да третираме индустрията за дигитална реклама (adtech) като заплаха за националната сигурност“.

В имейл Пентагонът заяви, че ще отговори директно на законодателите, но не навлезе в подробности. От своя страна конгресмените посочиха в своето писмо, че опитите им да получат повече данни от военни служители относно докладваните атаки са останали неуспешни.

‎

Търговията с данни за местоположение подхранва опасенията за поверителността

Данните за местоположение се използват широко в дигиталната реклама, която е основен източник на приходи за много технологични компании. Тези данни обикновено се събират от смартфони и други видове устройства чрез приложения или доставчици на услуги, след което се продават на брокери на данни. Те от своя страна ги окрупняват и препродават, понякога чрез сложни мрежи от посредници.

Въпреки че заплахата за неприкосновеността на личния живот, която произтича от продажбата на детайли за ежедневното движение на хората на свободния пазар, отдавна е предмет на обществено обсъждане, нейният потенциал като риск за националната сигурност наскоро също привлече сериозно внимание.

Още през 2016 г. американски военен доставчик е успял да използва данни за местоположение, достъпни на търговския пазар, за да проследи Силите за специални операции от базите им в САЩ до чувствителен преден пост в Сирия, според информация, разкрита първо от Wall Street Journal.

По-наскоро журналисти от Wired и две германски медии използваха милиарди координати, събрани от брокер на данни, за да разкрият с прецизна точност движението на хора, разположени в или около 11 военни и разузнавателни обекта на САЩ в Германия.

Две организации, които представляват дигиталните рекламодатели – Бюрото за интерактивна реклама (IAB) и Асоциацията на националните рекламодатели (ANA) – не отговориха на запитване от Ройтерс за коментар.

В писмото на американските законодатели до Пентагона се посочва, че имайки предвид това, което военните служители знаят за търговията с данни за местоположение, е трябвало да действат по-бързо, за да защитят личния състав. Като примери се посочват деактивирането на уникалния рекламен идентификатор (Advertising ID) на служебните военни устройства, автоматичното изключване на споделянето на локация на смартфоните на терен и насочването на служителите от уеб браузъра Google Chrome към алтернативи, по-ориентирани към поверителността.

Един от съавторите на писмото е конгресменът Пат Хариган (републиканец от Северна Каролина), бивш офицер от Специалните сили на Сухопътните войски на САЩ. Хариган заяви, че браузъри като Chrome „са създадени из основи, за да събират и споделят потребителски данни“ и че всеки ден, в който те остават на предоставените от правителството устройства, „е още един ден, в който връчваме на нашите противници оръжие срещу собствените ни войски“.

В изявление Google заяви, че Chrome притежава „водеща в индустрията сигурност“. Компанията добави, че „отдавна се застъпва за по-строги правила и защитни мерки срещу брокерите на данни“.

Американски сенатор Блументал е оптимист, че САЩ ще отговорят положително на спешния призив на Зеленски за ПВО

🇺🇸🤝🇺🇦 Американският сенатор Ричард Блументал изрази оптимизъм, че Белият дом ще даде положителен отговор на официалното запитване, изпратено от украинския президент Володимир Зеленски във връзка с критичния недостиг на системи за противовъздушна отбрана.

Призивът, изпратен директно до президента Доналд Тръмп и Конгреса на САЩ, подчертава спешната нужда от оказване на подкрепа с оглед на непрекъснатите въздушни удари през последните седмици на пълномащабната война в Украйна, съобщи местното издание Hromadske.

По време на брифинг в столицата Киев сенатор Блументал подчерта, че макар да не може да говори от името на администрацията, той има сериозни очаквания, че тя ще откликне на призива за помощ.

„Не мога да говоря от името на администрацията. Ние сме членове на Конгреса. Но се надявам и имам очакване Америка да отговори положително на това искане. Вече сме го правили преди. И трябва да го направим отново в бъдеще, защото това буквално опира до спасяването на човешки животи“, заяви той.

Сенаторът посочи конкретно въздействието на масираната атака, извършена през нощта срещу 24 май, с което подчерта, че настоящата ситуация изисква незабавни действия. Според него Украйна изпитва отчаяна нужда от прехващачи, съвместими със зенитно-ракетните комплекси Patriot. Според Блументал както Конгресът на САЩ, така и екипът на президента Тръмп трябва да дадат приоритет на тези доставки, за да гарантират сигурността на страната.

Коментирайки писмото на украинския държавен глава, сенаторът го описа като красноречив и професионален. „И трябва да кажа, че писмото много ясно и умело излага този апел, както и благодарността към американците за всичко, което сме направили до този момент“, добави той.

В своя спешен призив Зеленски предупреди за критично изчерпване на активите за противовъздушна отбрана и подчерта, че настоящата ситуация изисква бърз и ефективен отговор от Вашингтон.

Украинският президент изрично поиска допълнителни ракети Patriot PAC-3, както и оборудване за ПВО, с което да защити своята страна от ежедневните въздушни удари.

В писмото се обръща внимание и на някои трудности при получаването на американско оръжие по програмата PURL. Зеленски отбелязва, че директното обръщение, едновременно към президента и Конгреса, е необичайна стъпка, наложена от настоящата извънредна ситуация.

По време на своето посещение в Киев сенатор Блументал изтъкна бързото развитие на украинските технологии в сферата на отбраната, след като разгледа местно предприятие за безпилотни системи. Размишлявайки върху визитата си, Блументал отбеляза, че темпото на иновациите е забележително, заявявайки: „Америка трябва да стане по-гъвкава и адаптивна. Украинците буквално ни преподават уроци всеки божи ден.“

Сенаторът подчерта, че войната е достигнала исторически повратна точка, в която безпилотните системи, които варират от въздушни през сухопътни до подводни, са се превърнали в решаващата технология на съвременното бойно поле.

Надграждайки предишните усилия на Конгреса за укрепване на украинската отбрана, наскоро сенатор Роджър Уикър подчерта нуждата от стабилна военна помощ в свое обръщение към Сената. Републиканецът произнесе силна реч, с която подкрепи Киев и отправи остри критики по адрес на руския президент Владимир Путин, като призова съюзниците да не му вярват.

Уикър заяви, че Путин се „подиграва с мирния процес“, изтъквайки най-мащабната въздушна атака от началото на войната като доказателство, че Кремъл не се интересува от истински преговори. Той описа руския държавен глава като „диктатор с десетилетия кръвопролития по ръцете си“ и посочи, че е необходимо САЩ да продължат своята подкрепа за Киев, укрепвайки неговата противовъздушна отбрана и способности за нанасяне на удари в дълбочина, с което да демонстрират пред Путин, че военните му цели остават непостижими.

Изкуственият интелект и автономността: Новият гръбнак на специалните операции на САЩ

🇺🇸 Изкуственият интелект (AI) и автономните системи се интегрират в специалните операции „на всяко ниво“, заяви пред сенаторите във вторник началникът на Командването за специални операции на САЩ (SOCOM) – индикация, че подобно на по-малките организации навсякъде по света, командването заема отлична позиция да се възползва от пробивните технологии.

Те са „критично важни“ за разузнаването на бойното поле, непрекъснатото наблюдение на противниковите сили и цели, както и за „способността за прилагане на насилие, ако това се наложи“, каза адмирал Франк Брадли по време на изслушване в Комисията по въоръжените сили на Сената. Той добави, че те са ключ към подобряване на капацитета на международните партньори, подчертавайки особената им стойност за специалните операции.

Думите на Брадли подчертаха едно по-мащабно явление, което се разиграва както в заседателните зали, така и на бойното поле: малките и гъвкави групи – независимо дали са недържавни субекти, софтуерни стартъпи или армии като украинската – извличат по-голяма възвръщаемост от инвестициите в AI, отколкото по-утвърдените или традиционни играчи. Бумът в пазарната оценка на малки, фокусирани върху отбраната AI стартъп компании като Anduril, Shield AI или Swarmer, съпоставен с бавния растеж на традиционните компании, потвърждава това, както и използването на дронове и автономност от Украйна, за да устои на руската инвазия.

SOCOM се намира в по-удобна позиция за внедряване на AI, отколкото например ВМС на САЩ, които в същото време се опитват да финансират и поддържат самолетоносачи за милиарди долари и други бойни кораби, които изискват сериозна поддръжка. Дори навлизането на флота в автономността клони към по-големи мащаби, като плана му да похарчи 6 млрд долара за придобиване на 70 средни безпилотни кораба (MUSV). Миналата седмица на изслушване републиканският сенатор Рик Скот реагира с очевидно неодобрение към разходването на такава сума за 70 плавателни съда – добра цена в сравнение с разрушител, но не и ако бъда сравнена с украинските роботизирани лодки, които притиснаха руския флот.

Междувременно SOCOM отправи запитване към индустрията за нови идеи в областта на морската автономност, човешката производителност, технологиите за командване и контрол и „мащабируеми ефекти“ – технологии, чийто брой или интензитет може да бъде увеличен – насочена енергия, електронна война, кибер-способности и инструменти за прецизно поразяване. Заявката говори за гъвкавост, каквато поръчката на ВМС за 70 кораба не притежава.

AI позволява асиметрична война, каквато е специализацията на SOCOM, в по-голяма степен от традиционната война, а командването на специалните операции има по-малко пречки пред бързото внедряване в сравнение с отделните родове войски. Пример за това е Maven – инструмент на Командването за специални операции на ВВС за анализ на видео и данни, който се превърна в широко използвана официална програма.

„От бойното поле до администрацията“, SOCOM „намира начини да приложи автономност – масова, евтина и заменима автономност. Това е много важна част от начина, по който ние на предна линия можем да използваме лостово нашето разположение и достъп“, каза Брадли.

SOCOM играе и ключова роля в подпомагането на партньорските армии да развиват бързо нови способности. Брадли описа как стремежа за използване на AI и автономност „не само за нашите интереси, но и за да можем да помагаме на партньорите ни, които обикновено нямат същите бюджети като нас, за да купят такъв капацитет, който да им даде асиметрични предимства... Мисля, че това е критично, защото не става въпрос само за това какво носим ние, а за овластяването на тези партньори.“

Подобно на други военни лидери, Брадли посочи уникалните отношения, които американската армия изгради Украйна. Силите за специални операции изиграха ключова роля за подпомагане на Украйна при създаването на нови концепции и тактики за спиране на руското настъпление през 2022 г. Днес тази връзка осигурява ключови знания и ползи от обучението обратно за американските специални сили. „Честно казано, ние се учим от тях“, каза той.

Това партньорство е особено важно за намиране на реални и релевантни данни, които да захранват обучението, концепциите и покупките на SOCOM – а именно тестването на ново оборудване в условия на електронна война и реални заплахи. Смисленото тестване на ново оборудване с реален модерен противник „изисква по-прецизни полигони, които ни позволяват да тренираме и репетираме в условия на все по-оспорван електромагнитен спектър. Такива трудно се създават в САЩ“, каза той.

„Трябва да обединим нашите стандартни, високотехнологични оръжейни системи с екипна и съвместна автономност, а в САЩ има много малко места, където това е лесно за изпълнение, но много места, където е необходимо, и ние работим в тази посока.“

Индустрията обаче има най-голяма полза от дългогодишните междувоенни партньорства с Украйна и нейните иновативни сили и компании. „Ще кажа, че много от нашите бизнес партньори в отбранителната индустрия също наблюдават това“, каза той.

„И разбира се, украинците са водени от екзистенциалната нужда от този цикъл на адаптация. Наблюдавайки това, имам голяма увереност, че нашата индустриална база тук може да направи същото“, завърши той.

Исторически разрив сред демократите в САЩ при гласуването на оръжейните продажби за Израел

🇺🇸🤝🇮🇱 Сенатът на САЩ отхвърли две резолюции, насочени към спиране на продажбата на оръжия и булдозери за Израел. Въпреки това огромното мнозинство от демократите се присъедини към малцинството, демонстрирайки съществена промяна в подхода на партията към Израел.

40 от общо 47 демократи в Сената гласуваха в подкрепа на една от резолюциите за блокиране на продажбата на булдозери на стойност 295 милиона долара. Авторът на инициативата, сенатор Бърни Сандърс, твърди, че те ще се използват за разрушаване на домове на Западния бряг, в ивицата Газа и южен Ливан. 59 сенатори – предимно републиканци – гласуваха против блокирането на продажбата.

36 демократи подкрепиха друга резолюция, насочена към спиране на продажбата на 1000-фунтови бомби за израелската армия на стойност 152 милиона долара. Според Сандърс тези боеприпаси биха били използвани в Газа и Ливан. 63 сенатори гласуваха против блокирането на тази сделка.

„Съединените щати трябва да използват лостовете, с които разполагаме – оръжия и военна помощ за десетки милиарди – за да поискат от Израел да прекрати тези жестокости“, заяви Сандърс, призовавайки за подкрепа на резолюциите.

Израел твърди, че не взема умишлено под прицел цивилни граждани, ударите имат за цел да неутрализират терористични заплахи и военна инфраструктура.

„Ясно е, че демократите започват да се вслушват в обикновения американец, на когото му е дошло до гуша да харчи милиарди долари в подкрепа на ужасните войни на Нетаняху, докато хората в тази страна не могат да си позволят жилище или здравеопазване“, каза Сандърс след гласуването.

Десетилетната традиция на силна двупартийна подкрепа за Израел в Конгреса на САЩ значи, че резолюциите за спиране на оръжейните продажби е малко вероятно да бъдат приети. Поддръжниците им обаче се надяват, че повдигането на въпроса ще насърчи израелското правителство и администрацията на САЩ да положат повече усилия за защита на цивилните.

Сандърс наложи гласуването на резолюциите с аргумента, че продажбите нарушават критериите, заложени в Закона за чуждестранната помощ и Закона за контрол на износа на оръжие. Привържениците на сделките пък смятат, че Израел е важен съюзник, на когото САЩ трябва да продават военно оборудване.

Подобни резолюции, инициирани от Сандърс през 2024 и 2025 г., също бяха отхвърлени, но броят демократи, гласуващи заедно с независимия сенатор от Върмонт, се е увеличил над два пъти за по-малко от две години. Това се случва на фона на израелските военни операции в Газа, Иран и Ливан, както и на засилена кампания на партийни активисти, които използват критиката към Израел като лакмус за подкрепа на кандидатите.

7 демократи и всички републиканци гласуваха против резолюцията за булдозерите, с изключение на сенатора от Републиканската партия Синтия Лумис от Уайоминг, която не гласува. 11 демократи се присъединиха към републиканците, за да блокират мярката за бомбите с 63 на 36 гласа. Републиканският сенатор Том Тилис от Северна Каролина не участва в гласуването.

Демократът от Аризона Марк Кели подкрепи двете резолюции, след като преди това се обяви против усилията на Сандърс. В реч непосредствено преди вота Кели заяви, че „безразсъдните решения на премиера Нетаняху и президента Тръмп“ са го довели до това решение, което по думите му не е взето леко.

Републиканците заявиха, че вотът може да навреди на усилията на САЩ във войната с Иран. Председателят на комисията по външни отношения в Сената Джим Риш (републиканец от Айдахо) посочи, че резолюциите могат да окуражат Иран и да „изпратят съобщение, че САЩ са готови да оставят своя съюзник Израел уязвим“.

Сред демократите, гласували против резолюциите, бяха лидерът на малцинството в Сената Чък Шумър и сенатор Кирстен Джилибранд. Близо 100 протестиращи бяха арестувани по време на демонстрация в понеделник с искане двамата сенатори от Ню Йорк да подкрепят мерките на Сандърс.

По-рано в сряда демократите подкрепиха и резолюция за спиране на войната срещу Иран, но тя също беше отхвърлена с 47 на 52 гласа. Сенатор Крис Куунс, който гласува против резолюциите на Сандърс за Израел, заяви, че е гласувал за прекратяване на войната в Иран, но не иска да изоставя Израел.

Администрацията на Тръмп заобиколи стандартния парламентарен контрол на военните продажби в началото на съвместните удари срещу Иран, позовавайки се на извънредна ситуация, налагаща незабавен трансфер на оръжия.

Израел води война в ивицата Газа в отговор на клането, извършено от терористи на Хамас и Ислямски джихад в Южен Израел на 7 октомври 2023 г. През януари беше постигнато прекратяване на огъня, което остави Газа разделена на две зони, контролирани от Израел и от Хамас. Битките по демаркационната линия продължават, като и двете страни се обвиняват взаимно в нарушения.

Израел и САЩ започнаха кампанията си срещу Иран на 28 февруари в опит да свалят режима и да унищожат ядрената му програма и способностите за балистични ракети. Иран отговори с нанасяне на удари с дронове и ракети срещу държавите в целия регион, а негови проксита в Ирак и Ливан също извършиха атаки. В отговор на ракетния обстрел от страна на Хизбула, Израел предприе масирани въздушни удари и сухопътна операция за завземане на ключови територии в Южен Ливан.

Спор в Сената: Имало ли е реална ядрена заплаха от Иран преди ударите?

🇺🇸 Демократическият сенатор Джон Ософ подложи на кръстосан разпит Тулси Габард, директор на Националното разузнаване на САЩ, за това дали Иран е бил „непосредствена ядрена заплаха“, преди САЩ и Израел да започнат съвместни удари по Техеран в края на миналия месец.

Габард прескочи част от предварително подготвеното си изказване пред Комисията по разузнаване към Сената, в която се посочва, че ядрената програма на Иран е била заличена след операция „Среднощен чук“ миналия юли за унищожаване на иранските ядрени мощности. Тя също така беше написала, че оттогава не е имало „никакви опити за възстановяване на капацитета им за обогатяване“.

Ософ прочете това на директора по време на изслушването ѝ пред комисията и попита дали това е оценката на разузнавателната общност. Габард отговори с „да“.

„Белият дом заяви на 1 март тази година, че тази война е започната и е била „военна кампания за елиминиране на непосредствена ядрена заплаха от страна на иранския режим“, прочете демократът от Джорджия, преди да попита дали това също е оценка на разузнавателната общност.

„Разузнавателната общност оцени, че Иран запазва намерението си да възстанови и да продължи да развива капацитета си за обогатяване на уран“, посочи Габард, преди сенаторът да я прекъсне, за да повтори въпроса, при което бившата представителка от Хавай отговори, че „единственият човек, който може да определи какво е и какво не е непосредствена заплаха, е президентът“.

Ософ отново се намеси и отсече: „Невярно“, след което попита дали оценката на разузнаването е, че „въпреки това заличаване, е имало „непосредствена ядрена заплаха“ от страна на иранския режим? Да или не?“

Габард отговори, че не е отговорност на разузнавателната общност да „определя какво представлява или не непосредствена заплаха“.

„Ваша отговорност е именно да определяте какво представлява заплаха за САЩ“, отговори Ософ, преди отново да се позове на нейното встъпително изявление и да повтори още веднъж своя въпрос. Освен това той обвини шефката на разузнаването в „избягване на въпроса“.

Сенатор Марк Уорнър, заместник-председател на комисията, също оспори твърдението за „непосредствена ядрена заплаха“ по-рано по време на изслушването. Той спомена частта от встъпителното ѝ изявление, която тя пропусна, за която Габард обясни, че е „прескочила“, защото е „осъзнала, че времето напредва“.

„Вие избрахте да пропуснете частите, които противоречат на президента“, отвърна Уорнър.

Белият дом обяви на 1 март, че Тръмп е разрешил операция „Епична ярост“, за да „елиминира непосредствена ядрена заплаха от страна на иранския режим, да унищожи арсенала му от балистични ракети, да отслаби терористичните му мрежи и да парализира военноморските му сили“.

Тръмп повтори твърдението на следващия ден на церемония по връчването на Медала на честта в Белия дом с думите, че „програмата за конвенционални балистични ракети е нараствала бързо и драматично и това е било много ясна, колосална заплаха за военновъздушните сили на САЩ, разположени в чужбина“.

Изслушването на Габард и показанията ѝ за предполагаемата ядрена заплаха от Иран идват ден след като Джо Кент, шеф на Националния център за борба с тероризма, подаде оставка в знак на несъгласие с военната операция срещу Иран.

В своето писмо за оставката Кент заяви, че Израел е повлиял на решението на Министерство на отбраната да удари Иран и заяви, че твърденията, че е представлявал непосредствена заплаха за САЩ, са продукт на „ехо камера... използвана да ви подведе“.

„Това беше лъжа и е същата тактика, която Израел използва, за да ни въвлече в катастрофалната война в Ирак, която струваше на страната ни живота на хиляди от най-добрите ни мъже и жени. Не можем да повторим тази грешка“, добави той.

Президентът Тръмп и прессекретарят на Белия дом Каролин Левит отрекоха тези обвинения.