Зеленски при Тръмп: лицензи за прехващачи за Patriot и натиск за санкциите

🇺🇸🤝🇺🇦 Президентите Володимир Зеленски и Доналд Тръмп обсъдиха в Овалния кабинет лицензите за производство на прехващачи за комплексите MIM-104 Patriot и подновяване на дипломатическия процес. Срещата днес продължи малко повече от час при затворени врати, без допуснати камери, и е втората лична среща на двамата президенти този месец, три седмици след като самият Тръмп обяви в Анкара, че САЩ ще предоставят на Украйна правото да произвежда системите.

„Обсъдихме с президента лицензи за производство на прехващачи за Patriot и няколко други идеи, които биха могли да помогнат“, заяви Зеленски веднага след разговора. „Говорихме и за дипломацията. Важно е дипломатическият процес да се активира.“ Украинският президент благодари за американската подкрепа и уточни, че екипите на двете страни ще договорят детайлите в своята по-нататъшна комуникация. Преди да мине към отбранителните и дипломатическите теми, той поднесе съболезнования за смъртта на сенатора Линдзи Греъм, когото определи като „истински приятел на Украйна“. Говорителят на Белия дом Каролайн Ливит нарече разговора „положителен и продуктивен“.

Греъм почина на 12 юли на 71 години. Предварителното заключение на съдебния лекар в окръг Колумбия посочва аортна дисекация в резултат на сърдечно заболяване, а смъртта настъпи часове след неговото завръщане от Киев, където обяви, че Белият дом е приел да подкрепи неговия законопроект за налагане на санкции върху основните купувачи на руски петрол. Зеленски беше сред последните чуждестранни лидери, разговаряли с него, и по време на същото посещение във Вашингтон присъства на погребалната служба.

Приоритетът, с който украинският президент пристигна в столицата на САЩ, беше посочен без заобикалки още преди срещата: „Първият ни приоритет е противоракетната отбрана и стратегическото сътрудничество с Америка.“ Основанието за тази подредба е видна от статистиката от началото на месеца. При масираната атака през нощта на 6 юли руските войски изстреляха 351 дрона, 33 крилати ракети Х-101, шест „Калибър“, шест хиперзвукови 3М22 „Циркон“ и 23 балистични ракети „Искандер-М“ или зенитни 40Н6 от системата С-400 в наземен режим. Украинската ПВО неутрализира 326 от дроновете и 31 от крилатите ракети, но не свали нито една от 23 балистични, сочат данните на украинските ВВС. През целия месец съотношението е почти същото: четири прехванати от 49 балистични. Ударите от 6 юли отнеха живота на поне 20 цивилни в Киевска област, а само две седмици по-късно, на 19 юли, столицата беше атакувана отново.

Причината за тази пропаст е конкретна и материална. Единствената система в украинския арсенал, която сваля балистични цели с висока надеждност, е PAC-3, а запасите от тези ракети, по думите на тогавашния министър на отбраната Михайло Федоров, са спаднали до „критично“ ниво. Войната в Близкия изток стопи запасите на прехващачи, а руските войски ескалират ударите с балистични ракети в невиждани мащаби, използвайки острия недостиг – предупреждение, което той отправи малко преди своето отстраняване при рокада по високите етажи на властта на 16 юли. Дотогава той беше подал и заявка за пренасочване на европейски средства към американски и европейски противоракетни технологии за Украйна.

Обявеният на 8 юли лиценз отговаря точно на този дефицит – но по дълга траектория. „Ще им дадем правото да правят Patriot. Ще им покажем как“, каза Тръмп на върха на НАТО в Анкара, добавяйки, че според него украинците могат да ги произведат „доста бързо“. Оценките на индустрията и на самия Киев не подкрепят тази скорост. Lockheed Martin, производителят на прехващачите, подкрепя издаването на лицензите, но украинската страна се стреми към PAC-3 MSE, най-новия и най-трудния за изработка вариант. Преди първата сглобена ракета Киев трябва да подпише договори с подизпълнителите на компонентите, а именно търсещата глава, която насочва прехващача към целта, е в режим на дефицит и в самата американска верига. Зеленски прогнозира, че украинският екип ще има техническата способност да произвежда американски ракети до края на 2026 г.; специалистите, цитирани от отбранителната преса, оценяват, че първият реален прехващач ще излезе от производствената линия години по-късно. Годишният недостиг, срещу който трябва да застане тази линия, се оценява на около 2000 прехващача.

Разликата между двете времеви скали има и втора страна. Лицензът прехвърля технология, не наличности – американските складове остават непокътнати в момент, когато собственото им попълване изостава от търсенето. За Украйна това означава, че между обявеното право да произвежда и първото сглобено изделие стои период, в който балистичната заплаха ще се посреща със същите оредяващи запаси, с които се посреща и днес.

Отбранителната част от американско-украинския дневен ред не се изчерпва с прехващачите. Двете страни договарят и съвместно производство на дронове. Тук съотношението на капацитета е обърнато: Киев вече произвежда 6-7 милиона единици годишно, докато Пентагонът си постави цел от 200 000 до февруари 2027 г. По същия въпрос за разширяване на отбранителната индустрия Зеленски проведе във Вашингтон и отделен разговор с финландския президент Александър Стуб.

Дипломатическата линия, за която говори Зеленски, се намира във фазата на подготовка. На 22 юли той разговаря по телефона със специалните пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, които го уведомиха, че Белият дом готви преработена рамка за преговори; двамата се очаква да пътуват до Русия в края на юли или началото на август. По данни на Ройтерс Вашингтон и Киев съгласуват предложение за примирие във въздуха: частично спиране на ударите, при което сухопътните бойни действия продължават. Американски представител обяснява интереса на Москва към такъв вариант с постоянно ескалиращите украински удари в дълбочина на руска територия. Кремъл засега не е поемал ангажимент: на 23 юли говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че след разговорите на руски и американски представители във Филипините няма нов напредък, но Русия „остава отворена за преговорния процес“, а на 26 юли говорителят определи като преждевременно да коментира съобщенията за въздушно примирие.

Анализ: Сенатът договори 500% мита срещу Русия с широки изключения за Тръмп

🇺🇸 Двупартийна група сенатори постигна споразумение по законопроект, който дава на президента Доналд Тръмп правомощия да наложи базово мито от 500% върху вноса от Русия. Текстът предвижда и допълнително 100% мито върху стоките от петте най-големи клиенти на руски природен газ и суров петрол, както и върху петте държави, които най-активно помагат на Москва да заобикаля санкциите. Сделката беше обявена днес от Bloomberg, а процедурното гласуване в Сената е насрочено за същата вечер. Отделна разпоредба удължава действието на Закона за санкциите срещу Ислямска република Иран от 1996 г. до 2031 г. като поправка в последния момент ограничи срока на новото митническо правомощие до пет години.

Проектът, внесен на 16 юли под номер S. 5025, носи името „Закон за санкциониране на Русия „Линдзи О. Греъм“ от 2026 г.“. Той е кръстен на сенатора от Южна Каролина, който активно го прокарваше повече от година, преди да почине на 71-годишна възраст на 11 юли. Според предварително заключение на съдебния лекар в окръг Колумбия, причината за смъртта е аортна дисекация – пристъп, който Греъм е получил часове след своето завръщане от пътуване до Украйна. Водещ съвносител на инициативата е демократът Ричард Блументал от Кънектикът, а предложението стартира с подкрепата на повече от 60 сенатори в двете партии – брой, който надхвърля прага за преодоляване на процедурното блокиране (филибъстър). Малко преди смъртта си Греъм беше осигурил и подкрепата на Белия дом, което промени перспективите пред текста, останал без движение от пролетта на 2025 г. Възпоменателната церемония за Греъм в Капитолия беше насрочена за днес – денят, в който предложението влезе за разглеждане.

Първоначалната версия на законопроекта (S. 1241 от 1 април 2025 г.) събра 84 съвносители в Сената и 151 в Камарата на представителите, където беше внесен сходен текст. Въпреки това той остана блокиран, докато Белия дом търсеше канали за преговори с Москва; Тръмп го подкрепи публично едва през януари 2026 г. Тогавашната рамка предвиждаше мито от 500% на вноса от всяка държава, която купува руски петрол, газ, петролни продукти или уран. Настоящата версия е по-тясно специализирана и целенасочена: 500% върху самите руски стоки, влизащи директно в САЩ, и 100% върху вноса от петте най-големи купувачи на руски суров петрол или природен газ, както и върху петте основни посредници при заобикаляне на санкциите. Към тези мерки се добавят забрани за покупка на руски държавен дълг, за инвестиции в руската икономика и енергетика, финансови преводи към и от руското правителство, както и за износ на енергоносители към Русия.

По изчисления на Центъра за изследване на енергетиката и чистия въздух (CREA), към юни 2026 г. Китай реализира около половината от руския износ на суров петрол. Индия формира 36%, а Турция и ЕС – по 6%. Седмичните данни потвърждават това ядро: за седмицата до 15 юли Индия е внесла 16,8 млн барела руски суров петрол, Китай – 2,9 млн, а трите основни купувачи взети заедно – 20,4 млн. Ето защо мито от 100% върху вноса от Китай и Индия не е просто санкция срещу периферни участници, а оказва директен натиск върху два от най-големите търговски партньори на САЩ.

Поради тази причина тежестта на мярката се измества от самия размер на митата към въпроса кой решава дали изобщо ще бъдат наложени. Текстът дава на президента широки правомощия да прави изключения и да отлага прилагането на закона. Точно в тази част обаче, механизмът се сблъсква с практиката на самата администрация от последните пет месеца. След съвместната военна кампания с Израел срещу Иран на 28 февруари, Техеран на практика затвори Ормузкия проток. Тъй като през него минаваха 85–90% от вноса на суров петрол и втечнен газ за Индия, трафикът на танкери се срина с 97%. Отговорът на Вашингтон не беше затягане на мерките, а тяхното разхлабване: на 5 март Индия получи 30-дневно изключение и продължи да купува руски петрол. Още същия месец това облекчение беше разширено към всички купувачи и по-късно – подновявано месец за месец. До 11 май по този канал на международния пазар се реализираха около 300 млн барела руска суровина. Тези изключения изтекоха едва миналия месец, отбелязва Bloomberg.

Възраженията на демократите изхождат от същите факти, но водят до различни изводи. На 14 юли лидерът на демократите във финансовата комисия на Сената Рон Уайдън и неговият колега от комисията по бюджет и данъци в Камарата на представителите Ричард Нийл заявиха, че „няма съмнение, че правителството на САЩ трябва да предприеме по-твърди действия срещу купувачите на руска енергия, които подхранват неоправданата война срещу Украйна“. В същото време обаче, те описаха последния вариант на текста като „рецепта за хаос и по-високи мита“. Уайдън нарече митническите разпоредби „троянски кон“ – инструмент за облагане с до 100% на големи търговски партньори, включително съюзници. „Крайно опасно е да дават на Тръмп огромни нови митнически правомощия, особено след като видяхме пагубните последици от неговата корумпирана, хаотична и инфлационна митническа кампания“, написаха двамата. Рафаел Уорнок и Питър Уелч изразиха сходни опасения в Сената, като Уелч определи формулировките като предоставящи „на изпълнителната власт картбланш да прави каквото си иска и по каквато си иска причина“. 5-годишният срок на новото правомощие е компромисът, постигнат в отговор на тази съпротива.

Частта, касаеща Иран, беше добавена по настояване на Белия дом и отвори наново преговори, вече считани за приключени. Законът за санкциите срещу Иран от 1996 г. изтича през тази година; именно той служи като основание за налагане на вторични санкции на чуждестранни компании, които търгуват с Техеран, и удължаването му до 2031 г. запазва този инструмент непокътнат. Спорно е обаче дали това засилва реалния натиск. „Ако целта е да увеличим икономическият натиск към Иран, прикачването на допълнителни ирански разпоредби към закон за санкции срещу Русия едва ли ще промени нещо съществено“, обяви Брет Ериксън, управляващ директор на Obsidian Risk Advisors. Той предупреди и за икономическата цена на това затягане: „В момент, когато световните енергийни пазари остават под силен натиск, по-нататъшното свиване на предлагането носи риск от налагане на непропорционални разходи върху страни, които и без това понасят икономическите последици от днешната енергийна криза.“

Ормузкият проток остава фактически затворен: на 23 юли през него преминаха едва 10 кораба, в сравнение със средно 88 при нормален дневен трафик. Меморандумът, подписан на 17 юни от Тръмп и иранския му колега Масуд Пезешкиан с посредничество от Пакистан, временно отвори прохода – между 18 юни и 5 юли през него преминаха 513 съда (средно по 28 на ден). Договорката обаче рухна след ескалацията от 7–8 юли и подновените удари по Южен Иран. В момента Иран и Оман водят поредните преговори за възстановяване на корабоплаването. Цената на петрола следва тези резки колебания: сортът „Брент“ започна 2026 г. на 61 долара за барел, затвори първото тримесечие на 118 долара, а на 27 юли се търгуваше на нива около 88–90 долара, тъй като Тръмп заяви, че разговорите вървят добре. През март Международната енергийна агенция (МЕА) освободи 400 млн барела от аварийните си резерви, което представлява най-големия подобен ход в историята ѝ.

Дори при безпроблемно приемане, законът няма да влезе в сила скоро. Сенатът излиза във ваканция от 6 август, а Камарата на представителите вече се намира в лятна почивка и подновява работа чак на 31 август. Това отлага най-ранното влизане в сила на закона за началото на септември. Преди обявяване на сделката, ръководството на Сената не беше осигурило единодушно съгласие за ускорена процедура, а редовният ред изисква няколко дни пленарни заседания.

Пет дни преди сделката, Европейският съюз прие своя 21-ви пакет санкции – най-мащабният от 4 години насам. Решението от 23 юли добавя 218 нови субекта (48 физически лица и 170 организации). Мерките включват замразяване на активите на 94 банки и разширяване на забраните за трансакции към още 33 руски кредитни и финансови институции. Към вече вписаните 632 плавателни съда от „сенчестия флот“ са добавени още 41. За първи път санкциите обхващат агенция за набиране на екипажи, рафинерии в Русия и Беларус, както и над петдесет предприятия от военно-промишления комплекс, свързани с производството на далекобойни дронове. Таванът на цената на петрола е замразен на 44,10 долара за барел до 15 юли 2027 г. Основната разлика с американското предложение се крие в задействането: европейските санкции влизат в сила автоматично с приемането на пакета, докато американските мита зависят от преценката на един-единствен човек.

Затова самото приемане на закона и реалното му прилагане са два отделни въпроса. Гласуването в Сената тази седмица е сигурно предвид подкрепата на над 60 вносители и Белия дом, но неговото влизане в сила преди септември е малко вероятно. Още по-съмнително е дали новото правомощие ще се използва в пълен обем: само за пет месеца същата администрация издаде, разшири и поднови изключения за същия петрол, който законът цели да обложи. При това го направи в условията на пазар, който днес е много по-ограничен и напрегнат, отколкото беше през март.

Контрааргументът на скептицизма е, че именно широкото право на изключения прави мярката приложима. Президент, който има гъвкавостта да вдигне митото, може и достоверно да заплаши с него, а облекченията през март бяха по-скоро реакция на реален шок в доставките, отколкото жест към Москва. В подкрепа на този прочит са публичната позиция на Тръмп зад текста от януари насам и възстановяването на санкциите върху иранския петрол след провала на меморандума през юли. Слабото място на този аргумент обаче се крие в симетрията на механизма: правомощие, задействано по усмотрение, се и оттегля по усмотрение. А досегашната практика сочи, че везните се накланят към облекчаване на мерките всеки път, когато цената на барела тръгне нагоре.

САЩ потвърдиха: украински F-16 свали руски Су-35 във въздушен бой

🇺🇦✈️🇷🇺 Украински F-16 е свалил руски изтребител Су-35 във въздушен бой. Потвърждението за това вече не идва от фронтови сводки, а от най-висшия военен ръководител на Пентагона. В понеделник, 21 юли, по време на изслушване пред Комисията по бюджетни кредити на Сената, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн даде първо официално потвърждение от американска страна за въздушна победа на украински F-16 над руски боен самолет, което затвори въпроса, който стоеше открит почти две седмици: какво точно свали Су-35, чиито останки изгоряха в зоната на отговорност на Трети армейски корпус на източния фронт.

Признанието дойде по време на изслушване, посветено на съвсем друг конфликт. Заедно с министъра на войната Пийт Хегсет, генерал Кейн защити пред сенаторите допълнителен спешен пакет от 87,6 милиарда долара, поискан от Белия дом преди всичко за кампанията срещу Ислямска република Иран (която според Хегсет дотук е струвала на Вашингтон 37,5 милиарда долара). В публикувания откъс от изслушването Кейн не обвързва победата във въздушния бой с конкретна дата и място, но единственият подобен случай, който отговаря на описанието му, е именно свалянето от 8 юли, потвърден от украинска страна с кадри от мястото на падналите отломки.

Тогава 3-ти армейски корпус публикува видео на горящите останки, придружено от краткото съобщение „Руски изтребител Су-35 продължава да гори в зоната на отговорност на 3-ти армейски корпус!“ ВВС на Украйна потвърдиха свалянето над източния сектор на фронта, но без да уточняват използваното оръжие. Свързаният с Командването на ВВС Telegram канал „Соняшник“ добави важна подробност, която руската страна не оспори: пилотът на сваления изтребител е бил сред най-опитните в сектора и е стоял зад серия от точни удари по украинската отбрана. Според руски източници той е оцелял, след като се е катапултирал успешно.

Най-подробният разказ за самия въздушен бой беше предоставен от губещата страна. Telegram каналът Fighterbomber (чийто автор е пенсионираният руски пилот Иля Туманов, считан за неофициален говорител на ВКС) и „Воевода вещает“ описаха сценарий на координирана засада: батарея MIM-104 Patriot, изтеглена напред на 60 км от сивата зона, е осигурявала радарна картина в дълбочина на руските позиции. В същото време един F-16 е летял ниско, за да имитира пуск на планиращи бомби, влизайки в ролята на примамка, докато други два са изчаквали на по-голяма височина, въоръжени с ракети въздух-въздух AIM-120. Когато Су-35 се е спуснал към ниската цел, капанът се е затворил. Руските канали обаче не успяха да отговорят на може би най-ключовия въпрос: дали фаталният изстрел е дошъл от F-16, или от зенитно-ракетния комплекс на земята. Именно на това недвусмислен отговор даде генерал Кейн от трибуната на Сената: става дума за въздушен бой – самолет срещу самолет.

Първите доставки на F-16 пристигнаха в Украйна от Нидерландия и Дания през лятото на 2024 г. По-късно те се допълниха от бройки от Норвегия и Белгия и поеха основно тежестта на противовъздушната отбрана: нощни прехвати на крилати ракети и ирански дронове „Шахед“ по време на масирани руски атаки. Според Командването на ВВС те са поразили стотици въздушни цели, но досега не можеха да се похвалят и с един официално признат свален руски самолет. Единственият предишен претендент – сваленият на 7 юни 2025 г. в Курска област изтребител Су-35С – така и не получи официално потвърждение. Тогава немският таблоид Bild приписа успешното попадение на F-16 с AIM-120, изстреляна от максимално разстояние с насочване от шведски радарни самолети (AEW&C). Анализатори обаче възразиха, че машината може да е била поразена от зенитно-ракетен комплекс, а Киев така и не назова оръжието. По онова време нито Командването на ВВС на Украйна, нито Пентагонът застанаха зад версията за въздушен бой. Но случаят от 8 юли вече има своя официален отговор – и то от ниво, по-високо от всяка фронтова сводка.

Засадата с изнесен напред радарен комплекс също има своята предистория. През 2024 г. изнесени напред батареи Patriot поразяваха руски бомбардировачи Су-34, а през януари и февруари същата година Украйна свали успешно два самолета за далечно радарно откриване и управление (AWACS) Бериев А-50, те остават сред най-дефицитните машини в руската военна авиация. Новият детайл от 8 юли е ролята на изтребителя: комплексът вече не стреля сам, а предава въздушната картина на F-16, които довършват прехвата със свои собствени ракети. По този начин рискът се прехвърля от скъпата и трудноподвижна наземна батарея върху маневрените самолети.

Су-35С е острието на руската изтребителна авиация в Украйна: това е платформа, носител на далекобойни ракети въздух-въздух Р-37М, прикриваща бомбардировачите с планиращи бомби, която в продължение на години принуждаваше украинските пилоти да летят ниско и за кратко. Загубата на една машина не променя генерално съотношението на силите – Русия разполага с десетки такива самолети и ефектът се усеща само на тактическо ниво в конкретен участък. Разковничето обаче е друго: описаната от руските канали тактика предполага работеща в реално време връзка между сензор и стрелец. Patriot разполага с видимост далеч отвъд бордовия радар на F-16, а самолетите се приближават само колкото да произведат изстрел. Именно този вид интеграция превръща отделните западни системи в единна съгласувана противовъздушна отбрана, а не просто в механичен сбор от отделни системи.

Въпросът оттук насетне е свързан с повторяемостта. Един свален Су-35 е отделен епизод; серия от подобни сваляния обаче би означавала, че руската авиация започва да губи комфорта и сигурността, с които атакува с планиращи бомби зад линията на фронта. Малко вероятно е руското командване да остави тази загуба без реакция – по-реалистичният сценарий е патрулите и носителите на бомби да бъдат изтеглени по-надълбоко и това само по себе си вероятно ще намали точността и темпа на ударите по предните украински позиции.

Анализ: Заветът на Греъм – руските санкции чакат лична дума от Тръмп

🇺🇸 Два дни след внезапната смърт на сенатора Линдзи Греъм санкционният закон срещу Русия, прокарван от него в продължение на повече от година, отново излезе на преден план в Сената, но съдбата му остава в ръцете на един човек. Служител на Белия дом заяви пред CNN, че президентът Доналд Тръмп ще подкрепи приемането на пакета. Попитан същата вечер от журналистката на CNN Кейтлан Колинс дали ще подпише закона, самият Тръмп отговори уклончиво: „Да, обсъждаме го… Ще решим много скоро.“ На този етап недвусмисленият личен ангажимент отсъства, а именно него очакват сенаторите от двете партии, преди да пуснат закона в пленарна зала.

Разликата не е формална. „Всичко е в ръцете на един човек – когато президентът Тръмп реши, че е време да сложи край на войната в Украйна, да отдаде почит на паметта на Линдзи“, каза заместник-лидерът на демократите в Сената Дик Дърбин, който беше близък до Греъм. „Той трябва да каже, че го подкрепя лично.“

Уговорката издава натрупан опит: години наред Греъм повтаряше, че Белият дом стои зад закона му, но одобрението така и не се материализира в конкретна дата за гласуване. „Линдзи казваше преди време, че президентът го подкрепя, но това не значеше, че е готов да натисне спусъка… Не знам дали някога получихме напълно зелена светлина“, призна републиканецът Джон Хоувън.

Законопроектът „Sanctioning Russia Act“, внесен от Греъм и демократа Ричард Блументал още през 2025 г., дава на президента правото да наложи мита до 500% върху вноса от държави, купуващи руски петрол, природен газ и уран. Греъм обичаше да нарича пакета „съкрушителни“ санкции, способни да пресушат приходите, с които Москва финансира войната. В първоначалния си вид законът събра подкрепата на 85 от 100 сенатори – далеч над прага, който би обезсмислил всяко процедурно протакане – и вече бе приет от Камарата на представителите. Договорената с Белия дом версия обаче стеснява обхвата на санкциите и смъква максималната тарифна ставка под тавана от 500%; законодателният текст още не е публикуван, а редица сенатори признават, че не са го чели.

Дотук пътят на закона беше история на отлагането. Внесен преди повече от година, пакетът бързо събра над 80 съвносители от двете партии – числа, които в друга епоха биха гарантирали гладко приемане. Тюн обаче го държеше настрана от пленарната зала, за да остави на Белия дом поле да води собствената си кампания за натиск срещу Москва. През юни водената от демократите Камара прокара отделен закон за допълнителна военна помощ за Украйна и нови санкции, събирайки шест републикански гласа и един на независим – знак за широка, но разпръсната подкрепа, която досега не се сливаше в единен документ с президентски подпис под него.

Пробивът дойде в петък, 10 юли. Греъм, Блументал и колегите им Джийн Шейхин и Роджър Уикър обявиха в съвместно изявление, че са постигнали договорка с администрацията да придвижат обновената версия – „значителен напредък“ срещу онези, „които купуват руски петрол и природен газ и захранват военната машина на Путин“. Преговорите се водеха дни по-рано в Анкара с министъра на финансите Скот Бесент; в събота вечер Греъм лично извести Тръмп по телефона за резултата. Часове преди това сенаторът беше в Киев – десетото му посещение – където се срещна с президента Володимир Зеленски. „Договорихме се с Белия дом за версия на санкционния закон, която те ще подкрепят. Това значи, че ще стане закон“, посочи Греъм пред репортери, описвайки се като „по-оптимистичен от всякога, че имаме формулата да сложим край на тази война“. Договорката идва на фона на осезаемо затопляне между Тръмп и Зеленски: по-рано същата седмица срещата им в Анкара беше рязък отклон от предишните остри нападки на американския президент, който доскоро наричаше украинския лидер „неблагодарен“.

Малко след това дойде смъртта. Греъм, на 71 години, почина в дома си на Капитолийския хълм в събота вечер след, по думите на офиса му, „кратко и внезапно неразположение“. Предварителното заключение на съдебната медицина сочи аортна дисекация – разкъсване на стената на аортата. Окончателни изводи ще бъдат направени след допълнителни изследвания. По настояване на Тръмп губернаторът на Южна Каролина Хенри Макмастър назначи сестрата на сенатора, Дарлин Греъм Нордоне, да довърши мандата му; тя полага клетва днес. Републиканецът Рон Джонсън се очаква да поеме Бюджетната комисия, която Греъм оглавяваше. Зеленски определи покойния сенатор като „непоколебим защитник“ на украинската кауза.

В Сената смъртта отприщи рядко за последните години единодушие. Лидерът на републиканците Джон Тюн, който на моменти сдържаше сълзи в пленарната зала, определи приемането на закона с неговите 85 съвносители като „страхотна почит към наследството на Линдзи“. Лидерът на демократите Чък Шумер призова пакетът да влезе в зала „незабавно“ и предрече, че „ще мине с огромно мнозинство“; ветеранът републиканец Чък Грасли се присъедини към настояването за бърз вот. Демократът Кори Букър отбеляза, че одобрението би било начин „да покажем двупартийно сплотяване около нещо, за което той буквално използваше последния си дъх“. Блументал, който водеше преговорите с търговското представителство на САЩ, Белия дом и Министерството на финансите, се обяви за „напълно решен и посветен“ да прокара закона; в последния си дълъг разговор с него, спомни си сенаторът, Греъм ликувал от постигнатото споразумение и го определил като „изключително значимо постижение“. Демократът обяви, че ще потърси Тюн за график и нов републикански водещ съвносител на мястото на Греъм; конгресменът републиканец Джо Уилсън дори предложи законът да бъде наречен на самия сенатор.

Тук обаче инерцията се разминава с механиката. Гласовете никога не са били проблемът – пакетът има мнозинство отвъд всяко процедурно съпротивление и го имаше преди смъртта на Греъм. Ограничението е другаде: в готовността на един човек да се обвърже открито. Думата на неназован служител, че „Тръмп подкрепя закона“, е обещание на Белия дом, но не подпис на президента; а собственият му отговор пред камерите с уклончивото „ще решим много скоро“ спира точно преди обвързването. Тюн държеше пакета далеч от пленарната зала близо година именно защото този сигнал така и не се втвърди до ангажимент. Позицията на самия Тръмп към Москва варираше от помирителна до конфронтационна, тъй че уверение на негов сътрудник тежи дотолкова, доколкото бъде потвърдено следващото настроение на президента. Прецедентът тежи над сегашните уверения – неотдавна Тръмп отказа да подпише жилищен закон, който самият той беше одобрил. Обещание на администрацията и дума на президента не са едно и също нещо, а законът чака второто.

Дори публично одобрение не разчиства пътя докрай. Ранд Пол от Кентъки предупреди, че ще се бори срещу всеки опит за бърз вот: мита срещу Китай и Индия заради покупките им на руски петрол биха били „голямо сътресение за търговията и много опасни за световната икономика“, а дори смекчените ставки „може да се окажат катастрофа“. Той припомни колко малко са били обмислени последиците от войната срещу Иран върху петролните пазари – притеснение, което не е абстрактно: миналия месец Вашингтон остави да изтече лицензът, позволяващ на редица уязвими държави да купуват руски петрол по море. Времето също работи срещу закона – той се конкурира за пленарни часове със задължителния бюджет за отбрана и бюджетните закони, които трябва да предотвратят спиране на правителството, докато войната в Иран държи петролните цени под напрежение. Има и процедурно усложнение: оригиналният текст вече мина през Камарата, но сенаторите искат да го променят, което би върнало закона за нов кръг гласувания.

При това разположение най-вероятният сценарий е санкционният пакет да се придвижи бързо, ако Тръмп го подкрепи лично; тогава натрупаната воля за почит към Греъм и категоричното мнозинство ще свършат останалото за дни. Обратната посока е също толкова отворена: продължи ли президентското мълчание и последва ли отдръпване като при жилищния закон, пакетът отново ще затъне в познатата процедурна безтегловност, независимо от 85-те съвносители. Знак, че везната се наклоняват към приемане, би било изрично, публично одобрение от самия Тръмп – пост, изявление пред камери, недвусмислен призив към Тюн да внесе текста; знак в обратната посока – поредна седмица без дума от страна или разграничение на президента от договорената версия. Заветът на Греъм е готов да стане закон; отсъства единствено гласът, който самият той приживе така и не успя да изтръгне.

Греъм обяви договорка с Белия дом за закона за санкции срещу Русия

🇺🇸🤝🇺🇦 Сенаторът републиканец Линдзи Греъм обяви в Киев на 10 юли, че е постигнал договорка с Белия дом за дълго блокирания законопроект за санкции срещу Русия, която администрацията на Доналд Тръмп е готова да подкрепи – ход, който според него отваря пътя мярката да стане закон.

„Преди около 30 минути постигнахме споразумение с Белия дом за версия на закона за санкции срещу Русия, която те ще подкрепят. Това значи, че той ще стане закон“, заяви Греъм пред журналисти. Думите му дойдоха в рамките на съвместна позиция с републиканеца Роджър Уикър и демократите Ричард Блументал и Джийн Шахийн, а придвижването е потвърдено от множество международни медии.

Става дума за Закона за санкциониране на Русия (Sanctioning Russia Act, S.1241) – текст, разработван от Греъм и Блументал близо две години, който вече събра 85 съвносители в Сената. Гръбнакът му са мита от 500% върху вноса от държавите, които продължават да купуват руски нефт, газ и уран; замисълът е не да накаже самата Русия, колкото да откъсне купувачите, чиито плащания финансират войната. Греъм уточни, че целта пада върху пет държави, които заобикалят санкциите, изкупувайки руска енергия за препродажба, и лостът е насочен най-вече към Китай, Индия и Бразилия.

„Този закон е замислен да насърчи онези, които купуват руски петрол и газ, да потърсят нови източници на доставки“, каза сенаторът и добави, че на купувачите ще бъде дадено време и стимул да се преориентират, но че изборът си остава техен. Освен енергийния лост законът предвижда мерки в подкрепа на украинската отбрана, включително срещу балистичните ракетни заплахи – и механизми за санкции срещу страни, които печелят, като заобикалят действащите ограничения.

Сега предстоят гласувания в Сената и Камарата на представителите и подпис на президента. Скептицизмът тук е заслужен по историята на самия документ: внесен през 2025 г. и събрал 85 съвносители, той така и не стигна до гласуване, а Тръмп вече веднъж през януари беше обявяван за дал „зелена светлина“ на мярката, без това да я придвижи. Днешната договорка е най-сериозният сигнал досега, че инструментът би могъл да се придвижи напред.

Успоредно със санкционния натиск Греъм очерта и втора линия. По думите му в САЩ вече няма апетит за нова пряка военна помощ по стария модел на безвъзмездни доставки; вместо това той настоя тежестта да се измести към продажби и партньорства – „Европа е готова да купува американско оръжие и ние трябва да продължим да ѝ продаваме. Трябва да работим с Украйна по дроновете в наш собствен интерес“, подчерта сенаторът. В същия ден той говори за нуждата от „по-смъртоносна Украйна“ и за спешните ѝ потребности от ПВО, а нееднократно е предупреждавал, че изоставянето на страната би било „по-лошо от Афганистан“.

В същия дух Греъм предаде оценка, която приписа на президента: според него Тръмп разглежда Украйна като част от „печелившия лагер“ и е бил впечатлен от способността на украинците да преобърнат хода на войната. Сенаторът, който от самото начало на пълномащабната война през 2022 г. брани последователно проукраинска линия, наскоро призова и за предаване на Украйна на крилати ракети „Томахоук“ за отбрана.

Визитата, при която Греъм се срещна с президента Володимир Зеленски, беше посветена на съчетаването на двата лоста. Зеленски обвърза бойното поле и икономическия натиск в един и същ ход към развръзка с помощта на дипломацията: „Колкото по-силна е Украйна на бойното поле, толкова по-големи са шансовете дипломацията в крайна сметка да успее“, заяви той след разговора.

Договорката идва и на фона на предходно затягане по енергийната линия: на 16 май Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ остави да изтече изключението (General License 134B), което позволяваше сделки с руски суров петрол, вече натоварен на танкери преди влизането в сила на санкционните срокове – с което ограниченията бяха възстановени и засегнаха купувачи като Индия. Реалната проверка за новия закон ще дойде обаче ще стане ясно от разликата между обявената подкрепа и подписа. Дори и приет, текстът по замисъл дава на Тръмп правото да налага мита по собствена преценка, а не автоматично – тоест лостът остава в ръцете му и той сам ще решава дали и срещу кого да го задейства. А 500-процентни мита срещу най-едрите купувачи на руска енергия като Китай и Индия удрят и по американската търговия – цена, която администрацията досега избягваше да плати. Дали заплахата ще бъде наложена, а не само гласувана, е тестът, който тепърва предстои.

📸 Снимка: Греъм посети производствените мощности на украинската компания за дронове SkyFall по време на пътуването си до Украйна, където разгледа гамата бойни дронове на компанията и посочи, че по-тясното сътрудничество между САЩ и Украйна в сферата на безпилотните технологии остава в интерес на Америка, според изявление, публикувано от SkyFall на 11 юли.

Глобалната икономика на наблюдението: Как данните за местоположение се превърнаха в оръжие срещу армията на САЩ?

🇺🇸 Американските сили, разположени в зони на активни военни действия, са били обект на атаки чрез използване на данни за местоположение, достъпни на търговския пазар, става ясно от военни доклади. Това е ярък пример за начина, по който глобалната икономика на наблюдението оформя съвременното бойно поле.

В писмо, споделено с Ройтерс от американския сенатор Рон Уайдън, Централното командване (CENTCOM) заявява, че е „получило множество доклади за заплахи, свързани с експлоатация от страна на противника на търговски данни за местоположение с цел насочване на атаки или наблюдение на американски служители на театъра на военните действия“. Съобщението, изпратено на 14 април, не съдържа други детайли, но зоната на отговорност на CENTCOM включва Персийския залив, където американските сили са в състояние на конфликт с иранската армия за контрола върху Ормузкия проток.

Разкритието е първото официално потвърждение, че американски военни са били обект на такова насочване в активна военна зона, посочват Уайдън и двупартийна група законодатели в писмо, изпратено до Пентагона в четвъртък.

„Търговските данни за местоположение могат да се използват за откриване на местата, където се събират американските войски, както и на техния модел на живот. Това може да бъде експлоатирано от противниците за насочване на атаки като ракети, дронове и крайпътни бомби, както и за цели на контраразузнаването“, предупреждава писмото. В изявление Уайдън отбелязва, че е крайно време „да започнем да третираме индустрията за дигитална реклама (adtech) като заплаха за националната сигурност“.

В имейл Пентагонът заяви, че ще отговори директно на законодателите, но не навлезе в подробности. От своя страна конгресмените посочиха в своето писмо, че опитите им да получат повече данни от военни служители относно докладваните атаки са останали неуспешни.

‎

Търговията с данни за местоположение подхранва опасенията за поверителността

Данните за местоположение се използват широко в дигиталната реклама, която е основен източник на приходи за много технологични компании. Тези данни обикновено се събират от смартфони и други видове устройства чрез приложения или доставчици на услуги, след което се продават на брокери на данни. Те от своя страна ги окрупняват и препродават, понякога чрез сложни мрежи от посредници.

Въпреки че заплахата за неприкосновеността на личния живот, която произтича от продажбата на детайли за ежедневното движение на хората на свободния пазар, отдавна е предмет на обществено обсъждане, нейният потенциал като риск за националната сигурност наскоро също привлече сериозно внимание.

Още през 2016 г. американски военен доставчик е успял да използва данни за местоположение, достъпни на търговския пазар, за да проследи Силите за специални операции от базите им в САЩ до чувствителен преден пост в Сирия, според информация, разкрита първо от Wall Street Journal.

По-наскоро журналисти от Wired и две германски медии използваха милиарди координати, събрани от брокер на данни, за да разкрият с прецизна точност движението на хора, разположени в или около 11 военни и разузнавателни обекта на САЩ в Германия.

Две организации, които представляват дигиталните рекламодатели – Бюрото за интерактивна реклама (IAB) и Асоциацията на националните рекламодатели (ANA) – не отговориха на запитване от Ройтерс за коментар.

В писмото на американските законодатели до Пентагона се посочва, че имайки предвид това, което военните служители знаят за търговията с данни за местоположение, е трябвало да действат по-бързо, за да защитят личния състав. Като примери се посочват деактивирането на уникалния рекламен идентификатор (Advertising ID) на служебните военни устройства, автоматичното изключване на споделянето на локация на смартфоните на терен и насочването на служителите от уеб браузъра Google Chrome към алтернативи, по-ориентирани към поверителността.

Един от съавторите на писмото е конгресменът Пат Хариган (републиканец от Северна Каролина), бивш офицер от Специалните сили на Сухопътните войски на САЩ. Хариган заяви, че браузъри като Chrome „са създадени из основи, за да събират и споделят потребителски данни“ и че всеки ден, в който те остават на предоставените от правителството устройства, „е още един ден, в който връчваме на нашите противници оръжие срещу собствените ни войски“.

В изявление Google заяви, че Chrome притежава „водеща в индустрията сигурност“. Компанията добави, че „отдавна се застъпва за по-строги правила и защитни мерки срещу брокерите на данни“.

Американски сенатор Блументал е оптимист, че САЩ ще отговорят положително на спешния призив на Зеленски за ПВО

🇺🇸🤝🇺🇦 Американският сенатор Ричард Блументал изрази оптимизъм, че Белият дом ще даде положителен отговор на официалното запитване, изпратено от украинския президент Володимир Зеленски във връзка с критичния недостиг на системи за противовъздушна отбрана.

Призивът, изпратен директно до президента Доналд Тръмп и Конгреса на САЩ, подчертава спешната нужда от оказване на подкрепа с оглед на непрекъснатите въздушни удари през последните седмици на пълномащабната война в Украйна, съобщи местното издание Hromadske.

По време на брифинг в столицата Киев сенатор Блументал подчерта, че макар да не може да говори от името на администрацията, той има сериозни очаквания, че тя ще откликне на призива за помощ.

„Не мога да говоря от името на администрацията. Ние сме членове на Конгреса. Но се надявам и имам очакване Америка да отговори положително на това искане. Вече сме го правили преди. И трябва да го направим отново в бъдеще, защото това буквално опира до спасяването на човешки животи“, заяви той.

Сенаторът посочи конкретно въздействието на масираната атака, извършена през нощта срещу 24 май, с което подчерта, че настоящата ситуация изисква незабавни действия. Според него Украйна изпитва отчаяна нужда от прехващачи, съвместими със зенитно-ракетните комплекси Patriot. Според Блументал както Конгресът на САЩ, така и екипът на президента Тръмп трябва да дадат приоритет на тези доставки, за да гарантират сигурността на страната.

Коментирайки писмото на украинския държавен глава, сенаторът го описа като красноречив и професионален. „И трябва да кажа, че писмото много ясно и умело излага този апел, както и благодарността към американците за всичко, което сме направили до този момент“, добави той.

В своя спешен призив Зеленски предупреди за критично изчерпване на активите за противовъздушна отбрана и подчерта, че настоящата ситуация изисква бърз и ефективен отговор от Вашингтон.

Украинският президент изрично поиска допълнителни ракети Patriot PAC-3, както и оборудване за ПВО, с което да защити своята страна от ежедневните въздушни удари.

В писмото се обръща внимание и на някои трудности при получаването на американско оръжие по програмата PURL. Зеленски отбелязва, че директното обръщение, едновременно към президента и Конгреса, е необичайна стъпка, наложена от настоящата извънредна ситуация.

По време на своето посещение в Киев сенатор Блументал изтъкна бързото развитие на украинските технологии в сферата на отбраната, след като разгледа местно предприятие за безпилотни системи. Размишлявайки върху визитата си, Блументал отбеляза, че темпото на иновациите е забележително, заявявайки: „Америка трябва да стане по-гъвкава и адаптивна. Украинците буквално ни преподават уроци всеки божи ден.“

Сенаторът подчерта, че войната е достигнала исторически повратна точка, в която безпилотните системи, които варират от въздушни през сухопътни до подводни, са се превърнали в решаващата технология на съвременното бойно поле.

Надграждайки предишните усилия на Конгреса за укрепване на украинската отбрана, наскоро сенатор Роджър Уикър подчерта нуждата от стабилна военна помощ в свое обръщение към Сената. Републиканецът произнесе силна реч, с която подкрепи Киев и отправи остри критики по адрес на руския президент Владимир Путин, като призова съюзниците да не му вярват.

Уикър заяви, че Путин се „подиграва с мирния процес“, изтъквайки най-мащабната въздушна атака от началото на войната като доказателство, че Кремъл не се интересува от истински преговори. Той описа руския държавен глава като „диктатор с десетилетия кръвопролития по ръцете си“ и посочи, че е необходимо САЩ да продължат своята подкрепа за Киев, укрепвайки неговата противовъздушна отбрана и способности за нанасяне на удари в дълбочина, с което да демонстрират пред Путин, че военните му цели остават непостижими.

Изкуственият интелект и автономността: Новият гръбнак на специалните операции на САЩ

🇺🇸 Изкуственият интелект (AI) и автономните системи се интегрират в специалните операции „на всяко ниво“, заяви пред сенаторите във вторник началникът на Командването за специални операции на САЩ (SOCOM) – индикация, че подобно на по-малките организации навсякъде по света, командването заема отлична позиция да се възползва от пробивните технологии.

Те са „критично важни“ за разузнаването на бойното поле, непрекъснатото наблюдение на противниковите сили и цели, както и за „способността за прилагане на насилие, ако това се наложи“, каза адмирал Франк Брадли по време на изслушване в Комисията по въоръжените сили на Сената. Той добави, че те са ключ към подобряване на капацитета на международните партньори, подчертавайки особената им стойност за специалните операции.

Думите на Брадли подчертаха едно по-мащабно явление, което се разиграва както в заседателните зали, така и на бойното поле: малките и гъвкави групи – независимо дали са недържавни субекти, софтуерни стартъпи или армии като украинската – извличат по-голяма възвръщаемост от инвестициите в AI, отколкото по-утвърдените или традиционни играчи. Бумът в пазарната оценка на малки, фокусирани върху отбраната AI стартъп компании като Anduril, Shield AI или Swarmer, съпоставен с бавния растеж на традиционните компании, потвърждава това, както и използването на дронове и автономност от Украйна, за да устои на руската инвазия.

SOCOM се намира в по-удобна позиция за внедряване на AI, отколкото например ВМС на САЩ, които в същото време се опитват да финансират и поддържат самолетоносачи за милиарди долари и други бойни кораби, които изискват сериозна поддръжка. Дори навлизането на флота в автономността клони към по-големи мащаби, като плана му да похарчи 6 млрд долара за придобиване на 70 средни безпилотни кораба (MUSV). Миналата седмица на изслушване републиканският сенатор Рик Скот реагира с очевидно неодобрение към разходването на такава сума за 70 плавателни съда – добра цена в сравнение с разрушител, но не и ако бъда сравнена с украинските роботизирани лодки, които притиснаха руския флот.

Междувременно SOCOM отправи запитване към индустрията за нови идеи в областта на морската автономност, човешката производителност, технологиите за командване и контрол и „мащабируеми ефекти“ – технологии, чийто брой или интензитет може да бъде увеличен – насочена енергия, електронна война, кибер-способности и инструменти за прецизно поразяване. Заявката говори за гъвкавост, каквато поръчката на ВМС за 70 кораба не притежава.

AI позволява асиметрична война, каквато е специализацията на SOCOM, в по-голяма степен от традиционната война, а командването на специалните операции има по-малко пречки пред бързото внедряване в сравнение с отделните родове войски. Пример за това е Maven – инструмент на Командването за специални операции на ВВС за анализ на видео и данни, който се превърна в широко използвана официална програма.

„От бойното поле до администрацията“, SOCOM „намира начини да приложи автономност – масова, евтина и заменима автономност. Това е много важна част от начина, по който ние на предна линия можем да използваме лостово нашето разположение и достъп“, каза Брадли.

SOCOM играе и ключова роля в подпомагането на партньорските армии да развиват бързо нови способности. Брадли описа как стремежа за използване на AI и автономност „не само за нашите интереси, но и за да можем да помагаме на партньорите ни, които обикновено нямат същите бюджети като нас, за да купят такъв капацитет, който да им даде асиметрични предимства... Мисля, че това е критично, защото не става въпрос само за това какво носим ние, а за овластяването на тези партньори.“

Подобно на други военни лидери, Брадли посочи уникалните отношения, които американската армия изгради Украйна. Силите за специални операции изиграха ключова роля за подпомагане на Украйна при създаването на нови концепции и тактики за спиране на руското настъпление през 2022 г. Днес тази връзка осигурява ключови знания и ползи от обучението обратно за американските специални сили. „Честно казано, ние се учим от тях“, каза той.

Това партньорство е особено важно за намиране на реални и релевантни данни, които да захранват обучението, концепциите и покупките на SOCOM – а именно тестването на ново оборудване в условия на електронна война и реални заплахи. Смисленото тестване на ново оборудване с реален модерен противник „изисква по-прецизни полигони, които ни позволяват да тренираме и репетираме в условия на все по-оспорван електромагнитен спектър. Такива трудно се създават в САЩ“, каза той.

„Трябва да обединим нашите стандартни, високотехнологични оръжейни системи с екипна и съвместна автономност, а в САЩ има много малко места, където това е лесно за изпълнение, но много места, където е необходимо, и ние работим в тази посока.“

Индустрията обаче има най-голяма полза от дългогодишните междувоенни партньорства с Украйна и нейните иновативни сили и компании. „Ще кажа, че много от нашите бизнес партньори в отбранителната индустрия също наблюдават това“, каза той.

„И разбира се, украинците са водени от екзистенциалната нужда от този цикъл на адаптация. Наблюдавайки това, имам голяма увереност, че нашата индустриална база тук може да направи същото“, завърши той.

Исторически разрив сред демократите в САЩ при гласуването на оръжейните продажби за Израел

🇺🇸🤝🇮🇱 Сенатът на САЩ отхвърли две резолюции, насочени към спиране на продажбата на оръжия и булдозери за Израел. Въпреки това огромното мнозинство от демократите се присъедини към малцинството, демонстрирайки съществена промяна в подхода на партията към Израел.

40 от общо 47 демократи в Сената гласуваха в подкрепа на една от резолюциите за блокиране на продажбата на булдозери на стойност 295 милиона долара. Авторът на инициативата, сенатор Бърни Сандърс, твърди, че те ще се използват за разрушаване на домове на Западния бряг, в ивицата Газа и южен Ливан. 59 сенатори – предимно републиканци – гласуваха против блокирането на продажбата.

36 демократи подкрепиха друга резолюция, насочена към спиране на продажбата на 1000-фунтови бомби за израелската армия на стойност 152 милиона долара. Според Сандърс тези боеприпаси биха били използвани в Газа и Ливан. 63 сенатори гласуваха против блокирането на тази сделка.

„Съединените щати трябва да използват лостовете, с които разполагаме – оръжия и военна помощ за десетки милиарди – за да поискат от Израел да прекрати тези жестокости“, заяви Сандърс, призовавайки за подкрепа на резолюциите.

Израел твърди, че не взема умишлено под прицел цивилни граждани, ударите имат за цел да неутрализират терористични заплахи и военна инфраструктура.

„Ясно е, че демократите започват да се вслушват в обикновения американец, на когото му е дошло до гуша да харчи милиарди долари в подкрепа на ужасните войни на Нетаняху, докато хората в тази страна не могат да си позволят жилище или здравеопазване“, каза Сандърс след гласуването.

Десетилетната традиция на силна двупартийна подкрепа за Израел в Конгреса на САЩ значи, че резолюциите за спиране на оръжейните продажби е малко вероятно да бъдат приети. Поддръжниците им обаче се надяват, че повдигането на въпроса ще насърчи израелското правителство и администрацията на САЩ да положат повече усилия за защита на цивилните.

Сандърс наложи гласуването на резолюциите с аргумента, че продажбите нарушават критериите, заложени в Закона за чуждестранната помощ и Закона за контрол на износа на оръжие. Привържениците на сделките пък смятат, че Израел е важен съюзник, на когото САЩ трябва да продават военно оборудване.

Подобни резолюции, инициирани от Сандърс през 2024 и 2025 г., също бяха отхвърлени, но броят демократи, гласуващи заедно с независимия сенатор от Върмонт, се е увеличил над два пъти за по-малко от две години. Това се случва на фона на израелските военни операции в Газа, Иран и Ливан, както и на засилена кампания на партийни активисти, които използват критиката към Израел като лакмус за подкрепа на кандидатите.

7 демократи и всички републиканци гласуваха против резолюцията за булдозерите, с изключение на сенатора от Републиканската партия Синтия Лумис от Уайоминг, която не гласува. 11 демократи се присъединиха към републиканците, за да блокират мярката за бомбите с 63 на 36 гласа. Републиканският сенатор Том Тилис от Северна Каролина не участва в гласуването.

Демократът от Аризона Марк Кели подкрепи двете резолюции, след като преди това се обяви против усилията на Сандърс. В реч непосредствено преди вота Кели заяви, че „безразсъдните решения на премиера Нетаняху и президента Тръмп“ са го довели до това решение, което по думите му не е взето леко.

Републиканците заявиха, че вотът може да навреди на усилията на САЩ във войната с Иран. Председателят на комисията по външни отношения в Сената Джим Риш (републиканец от Айдахо) посочи, че резолюциите могат да окуражат Иран и да „изпратят съобщение, че САЩ са готови да оставят своя съюзник Израел уязвим“.

Сред демократите, гласували против резолюциите, бяха лидерът на малцинството в Сената Чък Шумър и сенатор Кирстен Джилибранд. Близо 100 протестиращи бяха арестувани по време на демонстрация в понеделник с искане двамата сенатори от Ню Йорк да подкрепят мерките на Сандърс.

По-рано в сряда демократите подкрепиха и резолюция за спиране на войната срещу Иран, но тя също беше отхвърлена с 47 на 52 гласа. Сенатор Крис Куунс, който гласува против резолюциите на Сандърс за Израел, заяви, че е гласувал за прекратяване на войната в Иран, но не иска да изоставя Израел.

Администрацията на Тръмп заобиколи стандартния парламентарен контрол на военните продажби в началото на съвместните удари срещу Иран, позовавайки се на извънредна ситуация, налагаща незабавен трансфер на оръжия.

Израел води война в ивицата Газа в отговор на клането, извършено от терористи на Хамас и Ислямски джихад в Южен Израел на 7 октомври 2023 г. През януари беше постигнато прекратяване на огъня, което остави Газа разделена на две зони, контролирани от Израел и от Хамас. Битките по демаркационната линия продължават, като и двете страни се обвиняват взаимно в нарушения.

Израел и САЩ започнаха кампанията си срещу Иран на 28 февруари в опит да свалят режима и да унищожат ядрената му програма и способностите за балистични ракети. Иран отговори с нанасяне на удари с дронове и ракети срещу държавите в целия регион, а негови проксита в Ирак и Ливан също извършиха атаки. В отговор на ракетния обстрел от страна на Хизбула, Израел предприе масирани въздушни удари и сухопътна операция за завземане на ключови територии в Южен Ливан.

Спор в Сената: Имало ли е реална ядрена заплаха от Иран преди ударите?

🇺🇸 Демократическият сенатор Джон Ософ подложи на кръстосан разпит Тулси Габард, директор на Националното разузнаване на САЩ, за това дали Иран е бил „непосредствена ядрена заплаха“, преди САЩ и Израел да започнат съвместни удари по Техеран в края на миналия месец.

Габард прескочи част от предварително подготвеното си изказване пред Комисията по разузнаване към Сената, в която се посочва, че ядрената програма на Иран е била заличена след операция „Среднощен чук“ миналия юли за унищожаване на иранските ядрени мощности. Тя също така беше написала, че оттогава не е имало „никакви опити за възстановяване на капацитета им за обогатяване“.

Ософ прочете това на директора по време на изслушването ѝ пред комисията и попита дали това е оценката на разузнавателната общност. Габард отговори с „да“.

„Белият дом заяви на 1 март тази година, че тази война е започната и е била „военна кампания за елиминиране на непосредствена ядрена заплаха от страна на иранския режим“, прочете демократът от Джорджия, преди да попита дали това също е оценка на разузнавателната общност.

„Разузнавателната общност оцени, че Иран запазва намерението си да възстанови и да продължи да развива капацитета си за обогатяване на уран“, посочи Габард, преди сенаторът да я прекъсне, за да повтори въпроса, при което бившата представителка от Хавай отговори, че „единственият човек, който може да определи какво е и какво не е непосредствена заплаха, е президентът“.

Ософ отново се намеси и отсече: „Невярно“, след което попита дали оценката на разузнаването е, че „въпреки това заличаване, е имало „непосредствена ядрена заплаха“ от страна на иранския режим? Да или не?“

Габард отговори, че не е отговорност на разузнавателната общност да „определя какво представлява или не непосредствена заплаха“.

„Ваша отговорност е именно да определяте какво представлява заплаха за САЩ“, отговори Ософ, преди отново да се позове на нейното встъпително изявление и да повтори още веднъж своя въпрос. Освен това той обвини шефката на разузнаването в „избягване на въпроса“.

Сенатор Марк Уорнър, заместник-председател на комисията, също оспори твърдението за „непосредствена ядрена заплаха“ по-рано по време на изслушването. Той спомена частта от встъпителното ѝ изявление, която тя пропусна, за която Габард обясни, че е „прескочила“, защото е „осъзнала, че времето напредва“.

„Вие избрахте да пропуснете частите, които противоречат на президента“, отвърна Уорнър.

Белият дом обяви на 1 март, че Тръмп е разрешил операция „Епична ярост“, за да „елиминира непосредствена ядрена заплаха от страна на иранския режим, да унищожи арсенала му от балистични ракети, да отслаби терористичните му мрежи и да парализира военноморските му сили“.

Тръмп повтори твърдението на следващия ден на церемония по връчването на Медала на честта в Белия дом с думите, че „програмата за конвенционални балистични ракети е нараствала бързо и драматично и това е било много ясна, колосална заплаха за военновъздушните сили на САЩ, разположени в чужбина“.

Изслушването на Габард и показанията ѝ за предполагаемата ядрена заплаха от Иран идват ден след като Джо Кент, шеф на Националния център за борба с тероризма, подаде оставка в знак на несъгласие с военната операция срещу Иран.

В своето писмо за оставката Кент заяви, че Израел е повлиял на решението на Министерство на отбраната да удари Иран и заяви, че твърденията, че е представлявал непосредствена заплаха за САЩ, са продукт на „ехо камера... използвана да ви подведе“.

„Това беше лъжа и е същата тактика, която Израел използва, за да ни въвлече в катастрофалната война в Ирак, която струваше на страната ни живота на хиляди от най-добрите ни мъже и жени. Не можем да повторим тази грешка“, добави той.

Президентът Тръмп и прессекретарят на Белия дом Каролин Левит отрекоха тези обвинения.