Исторически разрив сред демократите в САЩ при гласуването на оръжейните продажби за Израел

🇺🇸🤝🇮🇱 Сенатът на САЩ отхвърли две резолюции, насочени към спиране на продажбата на оръжия и булдозери за Израел. Въпреки това огромното мнозинство от демократите се присъедини към малцинството, демонстрирайки съществена промяна в подхода на партията към Израел.

40 от общо 47 демократи в Сената гласуваха в подкрепа на една от резолюциите за блокиране на продажбата на булдозери на стойност 295 милиона долара. Авторът на инициативата, сенатор Бърни Сандърс, твърди, че те ще се използват за разрушаване на домове на Западния бряг, в ивицата Газа и южен Ливан. 59 сенатори – предимно републиканци – гласуваха против блокирането на продажбата.

36 демократи подкрепиха друга резолюция, насочена към спиране на продажбата на 1000-фунтови бомби за израелската армия на стойност 152 милиона долара. Според Сандърс тези боеприпаси биха били използвани в Газа и Ливан. 63 сенатори гласуваха против блокирането на тази сделка.

„Съединените щати трябва да използват лостовете, с които разполагаме – оръжия и военна помощ за десетки милиарди – за да поискат от Израел да прекрати тези жестокости“, заяви Сандърс, призовавайки за подкрепа на резолюциите.

Израел твърди, че не взема умишлено под прицел цивилни граждани, ударите имат за цел да неутрализират терористични заплахи и военна инфраструктура.

„Ясно е, че демократите започват да се вслушват в обикновения американец, на когото му е дошло до гуша да харчи милиарди долари в подкрепа на ужасните войни на Нетаняху, докато хората в тази страна не могат да си позволят жилище или здравеопазване“, каза Сандърс след гласуването.

Десетилетната традиция на силна двупартийна подкрепа за Израел в Конгреса на САЩ значи, че резолюциите за спиране на оръжейните продажби е малко вероятно да бъдат приети. Поддръжниците им обаче се надяват, че повдигането на въпроса ще насърчи израелското правителство и администрацията на САЩ да положат повече усилия за защита на цивилните.

Сандърс наложи гласуването на резолюциите с аргумента, че продажбите нарушават критериите, заложени в Закона за чуждестранната помощ и Закона за контрол на износа на оръжие. Привържениците на сделките пък смятат, че Израел е важен съюзник, на когото САЩ трябва да продават военно оборудване.

Подобни резолюции, инициирани от Сандърс през 2024 и 2025 г., също бяха отхвърлени, но броят демократи, гласуващи заедно с независимия сенатор от Върмонт, се е увеличил над два пъти за по-малко от две години. Това се случва на фона на израелските военни операции в Газа, Иран и Ливан, както и на засилена кампания на партийни активисти, които използват критиката към Израел като лакмус за подкрепа на кандидатите.

7 демократи и всички републиканци гласуваха против резолюцията за булдозерите, с изключение на сенатора от Републиканската партия Синтия Лумис от Уайоминг, която не гласува. 11 демократи се присъединиха към републиканците, за да блокират мярката за бомбите с 63 на 36 гласа. Републиканският сенатор Том Тилис от Северна Каролина не участва в гласуването.

Демократът от Аризона Марк Кели подкрепи двете резолюции, след като преди това се обяви против усилията на Сандърс. В реч непосредствено преди вота Кели заяви, че „безразсъдните решения на премиера Нетаняху и президента Тръмп“ са го довели до това решение, което по думите му не е взето леко.

Републиканците заявиха, че вотът може да навреди на усилията на САЩ във войната с Иран. Председателят на комисията по външни отношения в Сената Джим Риш (републиканец от Айдахо) посочи, че резолюциите могат да окуражат Иран и да „изпратят съобщение, че САЩ са готови да оставят своя съюзник Израел уязвим“.

Сред демократите, гласували против резолюциите, бяха лидерът на малцинството в Сената Чък Шумър и сенатор Кирстен Джилибранд. Близо 100 протестиращи бяха арестувани по време на демонстрация в понеделник с искане двамата сенатори от Ню Йорк да подкрепят мерките на Сандърс.

По-рано в сряда демократите подкрепиха и резолюция за спиране на войната срещу Иран, но тя също беше отхвърлена с 47 на 52 гласа. Сенатор Крис Куунс, който гласува против резолюциите на Сандърс за Израел, заяви, че е гласувал за прекратяване на войната в Иран, но не иска да изоставя Израел.

Администрацията на Тръмп заобиколи стандартния парламентарен контрол на военните продажби в началото на съвместните удари срещу Иран, позовавайки се на извънредна ситуация, налагаща незабавен трансфер на оръжия.

Израел води война в ивицата Газа в отговор на клането, извършено от терористи на Хамас и Ислямски джихад в Южен Израел на 7 октомври 2023 г. През януари беше постигнато прекратяване на огъня, което остави Газа разделена на две зони, контролирани от Израел и от Хамас. Битките по демаркационната линия продължават, като и двете страни се обвиняват взаимно в нарушения.

Израел и САЩ започнаха кампанията си срещу Иран на 28 февруари в опит да свалят режима и да унищожат ядрената му програма и способностите за балистични ракети. Иран отговори с нанасяне на удари с дронове и ракети срещу държавите в целия регион, а негови проксита в Ирак и Ливан също извършиха атаки. В отговор на ракетния обстрел от страна на Хизбула, Израел предприе масирани въздушни удари и сухопътна операция за завземане на ключови територии в Южен Ливан.

Спор в Сената: Имало ли е реална ядрена заплаха от Иран преди ударите?

🇺🇸 Демократическият сенатор Джон Ософ подложи на кръстосан разпит Тулси Габард, директор на Националното разузнаване на САЩ, за това дали Иран е бил „непосредствена ядрена заплаха“, преди САЩ и Израел да започнат съвместни удари по Техеран в края на миналия месец.

Габард прескочи част от предварително подготвеното си изказване пред Комисията по разузнаване към Сената, в която се посочва, че ядрената програма на Иран е била заличена след операция „Среднощен чук“ миналия юли за унищожаване на иранските ядрени мощности. Тя също така беше написала, че оттогава не е имало „никакви опити за възстановяване на капацитета им за обогатяване“.

Ософ прочете това на директора по време на изслушването ѝ пред комисията и попита дали това е оценката на разузнавателната общност. Габард отговори с „да“.

„Белият дом заяви на 1 март тази година, че тази война е започната и е била „военна кампания за елиминиране на непосредствена ядрена заплаха от страна на иранския режим“, прочете демократът от Джорджия, преди да попита дали това също е оценка на разузнавателната общност.

„Разузнавателната общност оцени, че Иран запазва намерението си да възстанови и да продължи да развива капацитета си за обогатяване на уран“, посочи Габард, преди сенаторът да я прекъсне, за да повтори въпроса, при което бившата представителка от Хавай отговори, че „единственият човек, който може да определи какво е и какво не е непосредствена заплаха, е президентът“.

Ософ отново се намеси и отсече: „Невярно“, след което попита дали оценката на разузнаването е, че „въпреки това заличаване, е имало „непосредствена ядрена заплаха“ от страна на иранския режим? Да или не?“

Габард отговори, че не е отговорност на разузнавателната общност да „определя какво представлява или не непосредствена заплаха“.

„Ваша отговорност е именно да определяте какво представлява заплаха за САЩ“, отговори Ософ, преди отново да се позове на нейното встъпително изявление и да повтори още веднъж своя въпрос. Освен това той обвини шефката на разузнаването в „избягване на въпроса“.

Сенатор Марк Уорнър, заместник-председател на комисията, също оспори твърдението за „непосредствена ядрена заплаха“ по-рано по време на изслушването. Той спомена частта от встъпителното ѝ изявление, която тя пропусна, за която Габард обясни, че е „прескочила“, защото е „осъзнала, че времето напредва“.

„Вие избрахте да пропуснете частите, които противоречат на президента“, отвърна Уорнър.

Белият дом обяви на 1 март, че Тръмп е разрешил операция „Епична ярост“, за да „елиминира непосредствена ядрена заплаха от страна на иранския режим, да унищожи арсенала му от балистични ракети, да отслаби терористичните му мрежи и да парализира военноморските му сили“.

Тръмп повтори твърдението на следващия ден на церемония по връчването на Медала на честта в Белия дом с думите, че „програмата за конвенционални балистични ракети е нараствала бързо и драматично и това е било много ясна, колосална заплаха за военновъздушните сили на САЩ, разположени в чужбина“.

Изслушването на Габард и показанията ѝ за предполагаемата ядрена заплаха от Иран идват ден след като Джо Кент, шеф на Националния център за борба с тероризма, подаде оставка в знак на несъгласие с военната операция срещу Иран.

В своето писмо за оставката Кент заяви, че Израел е повлиял на решението на Министерство на отбраната да удари Иран и заяви, че твърденията, че е представлявал непосредствена заплаха за САЩ, са продукт на „ехо камера... използвана да ви подведе“.

„Това беше лъжа и е същата тактика, която Израел използва, за да ни въвлече в катастрофалната война в Ирак, която струваше на страната ни живота на хиляди от най-добрите ни мъже и жени. Не можем да повторим тази грешка“, добави той.

Президентът Тръмп и прессекретарят на Белия дом Каролин Левит отрекоха тези обвинения.